България

Интерактивна карта

Визуалната информационна система “България - географска карта и информация“ е създадена да предостави по достъпен и интерактивен начин географска информация за територията на Р. България чрез множество карти с интегриран текстов и снимков материал.

Изработени са картографски изделия, включващи общогеграфска карта на България, отделни тематични карти, илюстриращи релефа и хидрографията, както и отделни извадки за планините и защитените територии (национални и природни паркове) в нашата страна.

Картографско съдържание и дизайн:

Национална програма „Изграждане на училищна STEM среда“ има за цел да повиши интереса на учениците и техните постижения в областта на науките и технологиите, като подкрепи създаването на училищни центрове. Те ще предоставят всички необходими условия за провеждането на съвременно и качествено STEM обучение в училище.

Нашият училищен екип разработи интегрирана образователна среда от ново поколение, която да поощри и подкрепи образователната иновация в обучението и преподаването, с фокус върху дисциплините Човекът и природата, Човекът и обществото, Математика, Околен свят, Технологии и предприемачество и Компютърно моделиране. Целта е да провокираме интереса на учениците чрез реализиране на проект „Природоизследователи“, който да повиши мотивацията им за учене, да ги подготви за професионална реализация, посредством подкрепата на бизнес-партньори и общността. Работата по проекта осъществяваме чрез работа по две проектни задачи:

Изграждане на STEM център за практически лаборатории, свързани с науката и дигитални уроци.
Практическо приложение на знанията чрез изнасяне на обучението в реални условия; използване на високо-технологична база на бизнес-партньори в областта на земеделието, животновъдството и технологизацията.

Целта ни е прилагане на нов подход в обучението, при който технологиите се използват не само като средство за изучаване на предметно знание, но и на специфични личностни умения, като себепознание, емоционална интелигентност и работа в екип.

Училищният STEM център дава възможност на учениците да учат чрез игра, създаване и съпреживяване. Целта е постигане на трайни знания за живата и неживата природа, и практически умения. В първата станция – информационен център, учениците получават знания по природо-математически предмети. Учат как да използват иновативно приложение на система за наблюдение в реално време на показатели за влажност: температура, осветеност на растенията в „Зелената класна стая“ – тип оранжерия и показване на резултатите на интерактивен дисплей. Във втора станция учениците извършват лабораторни опити, изследват и експериментират. В трета станция нагледно виждат резултатите от трудовата дейност. Самото учебно съдържание е съвместно планирано и разработено от учителския екип. Учениците работят по реални казуси и ситуации, което е част от проектно базираното обучение.

Акцентът, който поставяме върху този начин на изучаването на учебното съдържание е свързан със спецификата на района ни: предимно земеделски, равнинен релеф, плодородна почва, наличие на реки и язовири, благоприятен климат. По този начин ще реализираме поставените цели за професионално ориентиране на учениците и задържането им в нашия град.

НАЧАЛО

Изберете тема, за да научите повече за България.

Географско положение

България е разположена в Югоизточна Европа и в източната част на Балканския полуостров. Граничи с пет държави. Разположена е на важен кръстопът. През територията й минават главни търговски и туристически пътища.

Границите на България са сухоземни, морски и речни. На север и североизток страната ни граничи с Румъния. На запад със Сърбия и Северна Македония, на юг - с Гърция, а на югоизток с Турция. Източната ни граница е с Черно море, наречена „врата към света".

Черноморско крайбрежие

Черноморското крайбрежие е тясна ивица земя край Черно море. Простира се между границата с Румъния на север и границата с Турция на юг. Характеризира се с големи заливи, скалисти остри носове, красиви полуострови и обширни пясъчни плажове.

Има благоприятни условия за развитие на транспорт, туризъм и риболов. Бургас и Варна са разположени на Бургаското и Варненско езеро и са най-големите черноморски градове.

Дунавска равнина

Дунавската равнина е най-северната природна област в България. Тя заема по-голямата част от северна България. Простира се от река Дунав на север до Старопланинската област на юг. На запад започва от границата ни със Сърбия и на изток стига до Черно море.

Покрита е с плодородни черноземни почви. Хората обработват земята и отглеждат пшеница, царевица и слънчоглед. Най-източната част на равнината е Добруджа и е известна като житницата на България. В нея са изградени много градове и основни пътища.

Дунавската равнина е най-обширната равнина. Разположена е в Северна България. На север от Дунавската равнина е река Дунав, която ни разделя от Румъния, а на юг – северните склонове на Стара планина, на изток – Черно море, на запад – устието на река Тимок.

През нея протичат много реки – Искър, Лом, Вит, Янтра, Огоста, Осъм, Русенски Лом.

Лятото в Дунавската равнина е горещо и сухо, затова са изградени напоителни системи и язовири. Зимата е студена и снеговита. Плодородните и почви позволяват отглеждането на пшеница, царевица, слънчоглед, зеленчукови градини и лозя.

Най-източната част на равнината – Добруджа е наречена "Житницата на България" заради високите добиви на пшеница.

В Дунавската равнина има запаси от нефт, природен газ, варовик, кварцови пясъци, гипс, каменна сол и огнеопорна глина. Електроенергия се произвежда в АЕЦ край Козлодуй и в ТЕЦ край градовете Русе, Плевен, Видин и Шумен.

Преходна област

Преходната област е най-обширната област в България. Тя се простира от Стара планина на север до Рило-Родопската област на юг и от западната ни граница до Черно море на изток.

Преходната област има разнообразна природа. От север на юг и югоизток в нея се редуват Задбалканските полета, Витоша, Средна гора, Горнотракийската низина и Странджа планина. Тук са три от най-големите градове в България – София, Пловдив и Стара Загора.

Старопланинска област

Старопланинската област, наричана „гръбнакът” на България, обхваща Предбалкана и Стара планина. Простира се по средата на България. Разположена е на юг от Дунавската равнина и на север от Преходната област. На запад стига до границата ни със Сърбия, а на изток – до Черно море.

Предбалканът заема северната, по-ниска част от областта. Състои се от възвишения, ниски планини, полета и речни долини. Стара планина заема южната, по-висока част на областта. Най- висок връх е Ботев - 2376 м.

Природните богатства се използват за производство на различни продукти и привличат много туристи.

Рило-Родопска област

Рило-Родопската област е разположена на юг от Преходната област. На запад тя се простира до границата ни със Северна Македония, а на юг до границата ни с Гърция. В нея се намират най-високите планини - Рила и Пирин, с най-високи върхове Мусала /2925 м/, Вихрен /2914 м/ и най-обширната планина Родопи - с най-висок връх Голям Перелик /2191 м/.

Основното богатство на областта са горите, водите и подземните богатства. Красивата природа привлича хиляди туристи.

Горнотракийска низина

Тя е най-голямата низина в България. Дължина от запад на изток - 160 – 180 км., ширина – 40-50 км., площ - 6030 кв. км .

Плодородните и земи се напояват от водите на река Марица и нейните притоци. В Горнотракийската низина се отглеждат топлолюбиви растения – ориз, памук, ранни зеленчуци, фъстъци.

Преобладава сухолюбива горска растителност – драка, черен габър, нискорасъл дъб и полски бряст.

Отглеждат се бели и червени сортове грозде. Лозовите масиви са разположени на хълмисти терени. Най-разпространени сортове са: Мерло, Каберне совиньон, Мавруд.

До находищата на въглища, в низината са изградени ТЕЦ.

В Горнотракийската низина се намират градовете Пловдив и Стара Загора.

Софийско поле

Софийското поле е най-голямата от Задбалканските котловини.В него е разположена нашата столица София, извисява се планината Витоша.

През територията му протичат реките Искър, Владайска, Перловска, Бистришка, Боянска, Суходолска и др.

Отглеждат се зърнени култури – пшеница, овес, ечемик, ръж, царевица и слънчоглед, както и зеленчукови и овощни култури – домати, краставици, картофи, фасул, захарно цвекло, ябълки, круши, череши, сливи, дюли и др.

В Софийското поле има добив на железни руди, лигнитни въглища, ломен камък, варовик и глини. Богато е на минерални извори.

Селища – София, Сливница, Костинброд, Божурище, Банкя, Нови Искър, Елин Пелин, Бухово.

Карловско поле

Разположено е между планините Златишко-Тетевенска, Троянска и Равнец / дялове от Ст. планина / на север и Средна гора на юг.

В Карловското поле се отглеждат основно маслодайна роза, фъстъци, мента, орехи, бадеми, технически култури и др.

В котловината са разположени 4 града – Карлово, Сопот, Клисура и Баня и 23 села.

Казанлъшко поле

Казанлъшката котловина е втората по големина Задбалканска котловина след Софийската. Разположена е почти в централна България.

Казанлъшкото поле е наречено Розовата долина на България, защото в него се отглежда ароматната маслодайна роза, която е пренесена в България от Дамаск, Сирия през 17 век. Наричат я "царица на розите". От нея се извлича розово масло. Освен етерично-маслени култури / маслодайна роза, лавандула, мента и др./, тук се отглеждат лозя, череши, праскови, кайсии, орехи.

Казанлъшкото поле е богато на горещи минерални извори – Павел баня, Овощник, Ягода.

Селища – Казанлък, Павел баня, Мъглиж, Шипка, Николаево, Крън.

Сливенско поле

То е част от Розовата долина. Природният парк ,,Сините камъни“ е обособена зона.

Основен воден ресурс е река Тунджа, най-големия приток на река Марица.

Богато е на подземни и минерални извори.

В плодородното Сливенско поле се отглеждат зърнени храни, технически култури, лозя, овощни градини. То носи славата си на Долината на прасковите в България.

Релеф

Планините представляват територии с височина над 600 м, като условно представляват редуване на върхове и долини. Те се характеризират с по-разнообразен релеф, растителен и животински свят, в сравнение с равнинните територии.

30% от площта на България са заети от планински територии.

Родопи

Родопите е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Най-високият връх на Родопите е Голям Перелик (2191 м).

Планината се поделя условно на Западни и Източни Родопи. На територията на Родопите са изградени едни от най-големите язовири в страната – Доспат, Кърджали, Студен кладенец и др. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения.

Западни Родопи обхващат по-високата част на планината. Те имат среднопланински облик със силно разчленена, гъста и дълбоко вкопана речна мрежа. Климатът е планински. По-големите реки, който извират и протичат през Западните Родопи са: Чепинска, Въча и Чепеларска. Характерната растителност се характеризира с иглолистни дървесни видове, а в по-високите има храсти и ливади.

Източни Родопи са около три пъти по ниски от Западните и се характеризират с нископланински и хълмист облик. Билните части на планината са по-слабо разкъсани и имат заравнен облик. Климатът е с преобладаващо средиземноморско влияние. По-големите реки, който протичат през Източните Родопи са: Арда, Харманлийска, Върбица и Крумовица. Типичната растителност в по-ниските части има средиземноморски характер.

Стара планина

Стара планина се простира на изток от Белоградчишкия проход до нос Емине на Черно море на изток. По-голямата ѝ част се намира на територията на България, разположена по дължината на страната, като условно я разделя на Северна и Южна България.

Най-високата ѝ точка е връх Ботев (2375,9 м).

Стара планина граничи на север с Предбалкана, а на юг – с подбалканските котловини.

Климатът е умереноконтинентален, с изключение на най-източните части, които са подложени на преходноконтинентално влияние.

От Стара планина извират редица наши големи реки като Лом, Огоста, Малки Искър, Вит, Осъм, Видима, Росица, Янтра, Стряма, Тунджа, Луда Камчия и др.

На нейна територия са обособени много природни паркове, защитени местности и един национален парк. В нея са изградени 81 хижи.

Рила

Рила е най-високата планина в България и на Балканския полуостров. Намира се в югозападната част на страната, и по-точно в северозападния край на Рило-Родопския масив.

Най-високият връх на планината – Мусала, със своите 2925,4 м е и най-високият в цяла Източна Европа.

Рила има типичен планински климат.

От планината извират едни от най-големите и пълноводни български реки – Искър, Марица и Места. В Рила има над 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.).

В планината има многообразие на растителни видове – около 2000 и разнообразни представители на животинския свят. В планината се намират пет резервата – Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър, Скакавица и Риломанастирска гора.

Витоша

Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е част от Средногорието.

Черни връх (2290 м) е най-високата точка на планината.

Климатът на планината е типичен планински.

Във Витоша има голям брой малки водни източници, а единствената голяма река, извираща от планината, е р. Струма.

Най-големи участъци от планината обхващат кафявите горски почви, планинско-ливадните, торфените и торфенисто-блатните. Горите заемат над 50% от цялата територия на планината, пасищата – 25%, а останалите площи са заети от скални масиви и каменни сипеи.

Флората и фауната на територията на Витоша са разнообразни. На територията на планината се намира Природен парк „Витоша“.

Странджа

Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция. На север се простира до Бургаската низина, на североизток и изток до Черно море, на югозапад до Източнотракийската равнина.

Странджа е ниска планина. Релефът ѝ се характеризира с разлати ридове, ограничени от дълбоко всечени между тях речни долини.

Климатът на Странджа е преходно-средиземноморски със силно черноморско влияние.

От планината водят началото си множество реки, по-големи от които са: Резовска, Велека, Ропотамо, вливащи се в Черноморската отточна област, и Ергене, принадлежаща към водосбора на Егейско море.

На територията на планината се намира Природен парк „Странджа“, който представлява най-голямата защитена територия в България.

Пирин

Пирин е планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връх Вихрен (2914,3 м).

Климатът в Пирин се отличава с голямо разнообразие, следствие от големите разлики в надморската височина, ориентация на склоновете и пресечен релеф. В по-ниските части и в долините на Струма и Места има силно средиземноморско влияние.

Пирин е много водна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места. В Пирин има 186 езера, които са с ледников произход, най-голямото от които е Попово езеро.

Пирин е извънредно богат на растения и животни. В Пирин са разположени национален парк „Пирин“, както и резерватите: „Баюви дупки-Джинджирица“ и „Юлен“. В планината се намира най-старото иглолистно дърво – Байкушевата мура (от вида черна мура).

Сакар

Тя е куполообразна планина в югоизточната част на България. Най–висок в.Вишеград (856м.)

Осоговска планина

Тя се намира в западната част на България. Най–високата точка е в. Руен (2251м.), който се намира точно между границите на двете държави и е един от стоте национални исторически обекти на България.

Средна гора

Тя е средно висока планина в централната част на България успоредно на Старопланинската верига. Най–високата и точка е в. Голям Богдан (1603м).

Води

Водите са важно богатство, без което животът на хората е невъзможен.

Реката е естествен воден поток, най-често сладководен, който протича в естествено речно корито. Възможно е някои реки с времето да пресъхнат, а други да променят посоката си.

Началото на дадена река може да е езеро, извор или сливането на по-малки реки, а краят ѝ – друга река, езеро, море или океан.

Езерата са големи естествени или изкуствени водоеми, затворени отвсякъде от брегове. Високопланинските езера са се образували поради заледяване на Рила и Пирин по време на ледниковия период.

Най-известни са Седемте рилски езера. Те са най-атрактивни за посещение през лятото и са едни от най-забележителните природни обекти на Балканския полуостров.

Язовирът е изкуствено езеро. То се образува, когато хората преградят със здрава стена пътя на река. Водата в язовирите се използва за водоснабдяване, напояване, риболов и за производство на електроенергия.

Язовир Искър е най-големият в България. Риболовът е основната причина за посещение на това приказно място. Обитателите на язовир Искър са сом, щука, пъстърва, костур, кефал, каракуда, уклей, скобар и толстолоб.

Река Дунав

Дунав е единствената плавателна река в България. Води началото си от планината Шварцвалд в Германия и протича на територията на 10 държави.

Чрез широко устие се влива в Черно море.

Река Марица

Най- пълноводната река в България е Марица. Тя също извира от Рила - от красивите Маричини езера.

Преминава през три държави- България, Гърция и Турция. След като пресече южната граница се влива в Бяло /Егейско/ море.

Река Тунжда

Тунджа извира от централната част на Стара планина. Това я нарежда на второ място по дължина на реките в България след река Искър.

Тя е най-големият приток на река Марица. Влива се в нея на територията на Турция при град Одрин.

Река Искър

Най-дългата изцяло българска река е Искър. Тя извира от Рила планина и тече на север. Влива се в река Дунав.

Река Искър преминава през величествения Искърски пролом, който е най- дългият в България - 84 км.

Река Струма

Струма е най-голямата река в западна България. Свързва страната ни със съседна Гърция. Нарежда се на пето място по дължина на реките в България.

Струма води началото си от планината Витоша. Реката тече в посока юг. Влива се в Бяло море. Водите и са подходящи за рафтинг.

Река Осъм

Река Осъм се образува от сливането на реките Бели Осъм и Черни Осъм.

Тя е четвъртата по големина река в страната и преминава през общините Троян, Ловеч и Летница и Област Плевен - общини Левски и Никопол. Влива се в река Дунав.

Река Янтра

Река Янтра извира от Стара планина, преминава през Северна България и се влива в Дунав.

По течението на Янтра се намират градовете Габрово, Велико Търново, Горна Оряховица, Полски Тръмбеш и Бяла.

Река Арда

Река Арда е най-голямата родопска река.

Извира от Родопите и се влива в река Марица извън територията на страната.

Река Места

Река Места извира от Рила планина и се образува от сливането на Рилските реки Черна и Бяла Места.

Река Камчия

Камчия е река в Североизточна България. Извира от Стара планина Устието на река Камчия е една от най-красивите гледки по българското Черноморие.

Реката пресича Стара планина, преминава през уникална лонгозна гориста местност и се влива в Черно море. Над 40 вида красиви дървета и много видове храсти има в гората, растат папрати, тръстика и жълти водни лилии.

Язовир Искър

Обем: 673 млн. м³

„Искър“ е най-големият по обем и втори по площ язовир в България. Разположен е на река Искър в област София. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производство на електроенергия.

Дължината на язовира е 10,9 км, ширината - 3,38 км, дълбочината е 75 м и общата залята площ е 30 км2.

Язовир Кърджали

Обем: 539 млн. м³

Язовир „Кърджали“ е язовир в България, един от трите големи язовира, заедно със язовир „Студен кладенец“ и „Ивайловград“, които акумулират водите на река Арда и нейните притоци.

Основното му предназначение е добив на електроенергия както и за нуждите на промишлеността в град Кърджали, така и за напояване. Дължината на язовира е 20 км, ширината – 1,3 км, а общата залята площ е 16,4 км2.

Язовир Огоста

Обем: 506 млн. м³

„Огоста“ е язовир в Северозападна България, четвъртият по площ и втори по обем изкуствен водоем в страната. Събира водите на реките Огоста, Бързия и Златица, и се намира на 600 метра югозападно от крайните квартали на Монтана.

Дължината на язовира е 6,26 км, ширината – 2,6 км, а общата залята площ е 23,6 км2.

Язовир Студен кладенец

Обем: 489 млн. м³

„Студен кладенец“ е язовир, разположен по средното течение на река Арда, на югоизток от град Кърджали, на границата между общините Кърджали и Крумовград. Главното предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и напояване и производство на електроенергия чрез ВЕЦ. Освен за това езерото на язовир „Студен кладенец“ се използва за рибовъдство и водни спортове.

Дължината на язовира е 29 км, ширината – 1,5 км, а общата залята площ е 27,8 км2.

Язовир Доспат

Обем: 449 млн. м³

Доспат е язовир на река Доспат в Западните Родопи. Разположен на 1200 м надм. височина и е сред най-големите по площ и обем в България. Водноелектрическа каскада Доспат – Въча е най-големият хидроенергиен комплекс в България.

Към момента на построяването си язовир Доспат е вторият по големина язовир в страната. Дължината на язовира е 19 км, ширината – 3 км, а общата залята площ е 18,3 км2.

Варненско езеро

Варненското езеро, е най-дълбокото езеро по българското черноморско крайбрежие. Има продълговата форма.

То получава водните си маси главно от Девненските извори и някои подводни извори в западната си част.

При високи води някои от тях носят голямо количество кварцов пясък, като по този начин на много места са се образували плажни ивици.

Бургаско езеро

Бургаското езеро е най-голямото естествено езеро в страната.

Интересен факт е, че то е соленоводно, понеже е свързано с морето чрез канал. В него има, соленолюбиви видове риби. Тук могат да се видят около 260 вида птици. Може да се наблюдават на едно място колонии на гнездещи нощни чапли, а през зимата - корморани, пеликани, гъски и др.

Седемте рилски езера

Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България.

Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 м н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади.

Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джерман (ляв приток на Струма).

Езера в Пирин

Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера. На брой 186, те имат ледников произход и затова са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината - много студени.

Най-голямото и най-дълбоко езеро в Пирин е Поповото езеро.

Пирин е на първо място само по най-високо езеро - Горното Полежанско. Други известни езера тук са Тевното, Тодорините езера, Дъговидното и др.

Езеро Сребърна

Сребърна е сладководно езеро в България, разположено край река Дунав. То е най-голямото крайречно езеро в страната, защитен природен обект от национално и международно значение.

В езерото гнездят 221 вида птици, 19 от които са вписани в Червената книга на България. Животинският свят в резервата е много разнообразен. Срещат се 39 вида бозайници, 21 вида влечуги и земноводни и над 10 вида риби. Техни представители са видове щука, каракуда, червеноперка, видра, езерен рак, обикновена костенурка и воден плъх.

Защитени територии

Защитени територии в България са националните паркове, природните паркове,резерватите и защитените местности.

Националените паркове са територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.

Природните паркове представляват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.

Резерватът е защитена територия, където различни видове от флората и фауната могат да бъдат защитени и предпазени от изчезване. В резерватите се отглеждат много животни и растения, които са записани в червената книга.

Природата в България е претърпяла големи промени. За да се опази тя, част от нея е под специална закрила. Първите стъпки за нейното опазване били направени преди около 90 години. Тогава е обявен първият резерват в България – Силкосия в Странджа планина. Широколистните гори от дъб и източен бук се обитават от диви котки, белки, костенурки, кълвачи, авлиги. Във влажните места растат защитените видове лавровишня и странджанска зеленика.

За да се опази природата в защитените територии, всеки турист трябва да спазва определени правила. Да не замърсява с отпадъци горите и водите. Да не къса цветя и да не унищожава скални образувания. Да пали огън само на определените за това места. Да се движи само по маркираните пътеки.

В България има 950 защитени територи. Имената им са събрани в Червената книга на България. Цветът и е сигнал към всички нас, че видовете в нея са в опасност.

Национален парк Централен Балкан

Централен Балкан е един от трите национални парка в Република България. Той е разположен в Средна Стара планина. Надморската височина варира между 500 и 2376 м като най-ниската точка е разположена близо до гр. Карлово, а най-високата е връх Ботев – най-високият връх в Стара планина.

На територията на Националния парк са обявени 9 резервата, които покриват обща площ от над 20 000 хектара. Тези резервати са „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Северен Джендем“, „Пеещи скали“, „Соколна“, „Джендема“ и „Стара река“.

Природен парк Българка

Паркът е разположен по северните склонове на Стара планина и заема територии в централния и източния дял на Стара планина. Площта на природния парк е 21 772 ха и е обявен за такъв през 2002 г. Територията включва изворите на река Янтра и основните притоци в горната й част. Горският фонд на територията на парка е 80,2% от общата му площ. В него основно място заема бука (около 60%). В границите на парка се намират пет защитени местности: „Студен кладенец“, „Соколски манастир“, „Мъхченица-Йововци“, „Столища“ и „Естествено тисово находище в местността Извора“.

Природен парк „Българка“ се намират редица културно-исторически забележителности: Шипченският проход, Паметникът на свободата – на връх „Св. Никола“ (Шипка, Столетов), Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“, АИР Боженци, Соколски манастир, Дряновски манастир.

Природен парк Витоша

Природен парк Витоша е първият парк на Балканския полуостров и е създаден през 1934 г. Заедно със самия парк са създадени и двата резервата в парка – Бистришко бранище и Торфено бранище.

В парка се намира и Боянският водопад, който е най-високият на територията на планината, както и „Самоковището“, водопад на река Бистрица, обявен за природна забележителност. В южната част на парка до с. Боснек може да се посети и природната забележителност „Духлата“, опазваща едноименната най-дълга пещера в България.

Национален парк Рила

Национален парк „Рила“ е най-големият от трите национални парка на територията на България. Тези територии са обявени за национален парк на 24 февруари 1992 г. Паркът обхваща територия с площ над 81 000 хектарa в централните и най-високи части на планина Рила.

Паркът се простира между 800 и 2925 m надморска височина и на неговата територия са разположени 120 естествени езера, повечето с ледников произход.

Национален парк Пирин

Национален парк „Пирин“ обхваща по-голямата част от планината Пирин, разположена в Югозападна България. Национален парк „Пирин“ е един от трите национални парка в Република България. Другите два са Рила и Централен Балкан.

Голямото разнообразие в релефно отношение е причина за изключителното разнообразие на растителния свят. Парк Пирин е една от най-интересните в ботаническо отношение местности в България.

Природен парк Врачански Балкан

Намира се във Врачанската планина (част от Западна Стара планина) и включва по-голямата част от Врачанската планина (заедно с Лакатнишките и Черепишките скали в Искърското дефиле), разположена между Предбалкана и основната старопланинска верига. Обявен е за природен парк през 1989 г., а площта която заема е 30 129,9 ха на територия между 237 и 1482 м.

На територията на парка се намира един резерват „Врачански карст“ и четири защитени местности – „Боров камък“, „Веждата“, „Връх Вола“ и „Лакатнишки скали“.

Природен парк Странджа

ПП „Странджа“ обхваща централна Странджа планина с излаз към Черно море. Площта му е 116100 ха. „Странджа“ е най-голямата защитена природна територия в България, създадена за да опазва уникалните екосистеми и биоразнообразие, както и за съхраняване на самобитните странджански фолклор, култура и историческо наследство. Нейната територия е над 1% от територията на страната. През 1933 г. именно тук е обявен първият резерват в България – „Силкосия“.

Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. В парка се срещат 54 вида бозайници и 261 вида птици. Над ПП „Странджа“ преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Виа Понтика. Защитените територии със самостоятелен статут, в парка са 32 на брой. Най-известните от тях са „Устие на река Велека“, „Докузак“, „Силистар“ и др.

Природен парк Златни пясъци

ПП „Златни пясъци“ е разположен северно от гр. Варна. Той е най-малкият по площ природен парк в България (1320,7 ха). Релефът е хълмист с изразен свлачищен характер. Растителността на парка включва около 500 вида висши растения, като общият брой на редките, застрашените и защитените видове е 21. Културните екосистеми са резултат от човешката дейност, като тези на иглолистните гори са значително повече от тези на широколистните. Най-ефектни са лонгозните гори с множество лиани.

Животинският свят е представен от сухоземни, земноводни, влечуги и бозайници, характерни за Средна и Северна Европа. От птиците постоянни обитатели на парка са около 50 вида, а останалите са прелетни. Над ПП „Златни пясъци“ преминава един от двата миграционни пътя в Европа – Виа Понтика. В границите на парка се намира и защитената местност „Аладжа манастир“.

Природен парк Шуменско плато

ПП „Шуменско плато“ се намира в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, област Шумен. Площта му е 3895,8 ха. На територията на парка попада най-високата точка в Дунавската равнина – вр. Търнов дял (502 м). Растителният свят е представен от 550 вида висши растения. От тях 18 вида са включени в Червената книга на България, а над 100 вида са лекарствени. Почти 90% от територията на парка е заета от екосистемите на дърветата и храстите. Тревните екосистеми имат подчертано второстепенно значение като на места заедно със скалните групировки съставляват характерен ландшафтен елемент.

Животинският свят е съставен главно от европейски, европосибирски и други северни видове. Птиците са най-широко застъпената група в парка. В основите на паметника „Създатели на българската държава“ през летните месеци се наблюдават колонии от скална лястовица.

Природен парк Сините камъни

ПП „Сините камъни“ е част от Сливенската планина, която е част от Старопланинската верига. Територията на природния парк има площ от 11380,3 ха. На територията на Природен парк „Сините камъни“ са установени 1027 висши растителни видове и 30 подвида. Горите покриват голяма част от територията на парка „Сините камъни“. Широколистните гори покриват значително по-големи територии от иглолистните. С широколистни гори са покрити близо 90% от цялата територия на парка.

В парка се срещат животни от субконтинентален и субсредиземноморски тип. Повечето животни, които се срещат тук са характерни по-скоро за Горнотрокийската низина, отколкото за Стара планина и Предбалкана. Птиците представляват около 70% от всички животински видове, които се срещат на неговата територия. Най-популярната местност тук е „Карандила“, в която се намират най-интересните места в парка.

Природен парк Персина

ПП „Персина“: Обявен е за природен парк през 2000 г. Той е с площ 21 762,2 ха по цялата дължина на Свищовско-Беленската низина, включително част от ограждащия стръмен дунавски бряг при Никопол и Свищов и всички български дунавски острови в тази част от река Дунав. Островите, влизащи в състава на парка, се разделят на две островни групи - Никополска островна група и Комплекс Беленски острови. Тук се намира най - големият български дунавски остров - Персин, дал името на природния парк.

Уникалността и голямата значимост на Комплекс Беленски острови е причината, поради която е обявен за най - голямото по площ Рамсарско място в България. На територията на парка им три резервата „Персински блата“, „Китка“ и „Милка“

Природен парк Русенски Лом

ПП „Русенски Лом“ е разположен на около 20 км южно от гр. Русе. Паркът е с площ от 3260 ха. За територията са характерни пещерите и други карстови образувания. Най-разпространени са широколистните гори, а иглолистните видове са слабо представени. Растителността на природния парк се определя като лесостепна. Това означава, че тя е преходна между горските райони, характерни за Западна и Югозападна Европа и териториите със степна растителност, които са характерни за Източна Европа и централните части на Азия.

Животинският свят е много разнообразен. Районът на Ломовете е обявен за важно място за пеперудите в България. В рамките на парка се намира единственият действащ в България скален манастир край село Басарбово - „Св. Димитър Басарбовски“.

Природен парк Беласица

ПП „Беласица“: Природен парк „Беласица“ е най-новият природен парк в България обявен през 2007г. Той се намира в най-югозападната част на България и обхваща северните склонове на планината Беласица. Територията на парка граничи на запад с Република Северна Македония, а на юг - с Република Гърция. Общата му площ е 11 732,4 ха. Паркът се простира между 310 и 2029 м.

По-високи върхове са Радомир (2029 м.н.в.), Конгура (1951 м.н.в.), Лозен (1920 м.н.в.), Тумба (1880 м.н.в.). На територията на парка има един резерват „Конгура“ и две защитени местности – „Бабите“ и „Топлище“.

Природен парк Рилски манастир

ПП „Рилски манастир“: Заема площ от 25253,2 ха, и е един от най-големите природни паркове в България . Територията му е обявена за защитена през 1992 г. в границите на Национален парк Рила, а като отделна защитена територия паркът е обособен през 2000 г. Той обхваща средно и високопланинските части на западния дял на Рила планина. Природния парк обхваща територии разположени от 750 м, до 2700 метра надморска височина, като най-високата точка е вр. Рилец с 2713 м н.в. На територията на Природния парк се намира един резерват - Риломанастирска гора, който заема 3 665 ха - 14% от територията му.

В парка се намира едноименният Рилски манастир, включен в Списъка на ЮНЕСКО на паметниците на културата от световно значение през 1983 г.

Резерватът „Сребърна“

Резерватът „Сребърна“ също е признат за световно природно наследство. В него се намира езерото Сребърна. То е разположено недалече от дунавския бряг до гр.Силистра. В езерото гнездят редки птици – къдроглави пеликани, малки корморани, бели чапли и др.

Резерват „Стенето“

Във вековните букови гори на резервата „Стенето“ в Средна Стара планина живеят кафяви мечки, а по непристъпните му скали гнездят орли.

Резерват „Червената стена“

Резерватът „Червената стена“ е най-големият в Родопите. Простира се по течението на река Чепеларска.Най-голямото богатство в него са редките растителни видове. Там растат родопският силивряк, родопското лале и една от най-красивите български орхидеи – венерината пантофка.

Централен Рилски резерват

Най–големият резерват в България е „Централният Рилски резерват“. Прохладните иглолистни гори от бяла мура и смърч дават подслон на много животни – мечки, вълци, диви кози, усойници.

Аудио плеър

Назад към картата