България
Интерактивна карта
Визуалната информационна система “България - географска карта и информация“ е създадена да предостави по достъпен и интерактивен начин географска информация за територията на Р. България чрез множество карти с интегриран текстов и снимков материал.
Изработени са картографски изделия, включващи общогеграфска карта на България, отделни тематични карти, илюстриращи релефа и хидрографията, както и отделни извадки за планините и защитените територии (национални и природни паркове) в нашата страна.
Картографско съдържание и дизайн:
Национална програма „Изграждане на училищна STEM среда“ има за цел да повиши интереса на учениците и техните постижения в областта на науките и технологиите, като подкрепи създаването на училищни центрове. Те ще предоставят всички необходими условия за провеждането на съвременно и качествено STEM обучение в училище.
Нашият училищен екип разработи интегрирана образователна среда от ново поколение, която да поощри и подкрепи образователната иновация в обучението и преподаването, с фокус върху дисциплините Човекът и природата, Човекът и обществото, Математика, Околен свят, Технологии и предприемачество и Компютърно моделиране. Целта е да провокираме интереса на учениците чрез реализиране на проект „Природоизследователи“, който да повиши мотивацията им за учене, да ги подготви за професионална реализация, посредством подкрепата на бизнес-партньори и общността. Работата по проекта осъществяваме чрез работа по две проектни задачи:
- Изграждане на STEM център за практически лаборатории, свързани с науката и дигитални уроци.
- Практическо приложение на знанията чрез изнасяне на обучението в реални условия; използване на високо-технологична база на бизнес-партньори в областта на земеделието, животновъдството и технологизацията.
Целта ни е прилагане на нов подход в обучението, при който технологиите се използват не само като средство за изучаване на предметно знание, но и на специфични личностни умения, като себепознание, емоционална интелигентност и работа в екип.
Училищният STEM център дава възможност на учениците да учат чрез игра, създаване и съпреживяване. Целта е постигане на трайни знания за живата и неживата природа, и практически умения. В първата станция – информационен център, учениците получават знания по природо-математически предмети. Учат как да използват иновативно приложение на система за наблюдение в реално време на показатели за влажност: температура, осветеност на растенията в „Зелената класна стая“ – тип оранжерия и показване на резултатите на интерактивен дисплей. Във втора станция учениците извършват лабораторни опити, изследват и експериментират. В трета станция нагледно виждат резултатите от трудовата дейност. Самото учебно съдържание е съвместно планирано и разработено от учителския екип. Учениците работят по реални казуси и ситуации, което е част от проектно базираното обучение.
Акцентът, който поставяме върху този начин на изучаването на учебното съдържание е свързан със спецификата на района ни: предимно земеделски, равнинен релеф, плодородна почва, наличие на реки и язовири, благоприятен климат. По този начин ще реализираме поставените цели за професионално ориентиране на учениците и задържането им в нашия град.
Географско положение
България е разположена в Югоизточна Европа и в източната част на Балканския полуостров. Граничи с пет държави. Разположена е на важен кръстопът. През територията й минават главни търговски и туристически пътища.
Границите на България са сухоземни, морски и речни. На север и североизток страната ни граничи с Румъния. На запад със Сърбия и Северна Македония, на юг - с Гърция, а на югоизток с Турция. Източната ни граница е с Черно море, наречена „врата към света".
Черноморско крайбрежие
Черноморско крайбрежие
Черноморското крайбрежие е тясна ивица земя край Черно море. Простира се между границата с Румъния на север и границата с Турция на юг. Характеризира се с големи заливи, скалисти остри носове, красиви полуострови и обширни пясъчни плажове.
Има благоприятни условия за развитие на транспорт, туризъм и риболов. Бургас и Варна са разположени на Бургаското и Варненско езеро и са най-големите черноморски градове.
Дунавска равнина
Дунавска равнина
Дунавската равнина е най-северната природна област в България. Тя заема по-голямата част от северна България. Простира се от река Дунав на север до Старопланинската област на юг. На запад започва от границата ни със Сърбия и на изток стига до Черно море.
Покрита е с плодородни черноземни почви. Хората обработват земята и отглеждат пшеница, царевица и слънчоглед. Най-източната част на равнината е Добруджа и е известна като житницата на България. В нея са изградени много градове и основни пътища.
Дунавската равнина е най-обширната равнина. Разположена е в Северна България. На север от Дунавската равнина е река Дунав, която ни разделя от Румъния, а на юг – северните склонове на Стара планина, на изток – Черно море, на запад – устието на река Тимок.
През нея протичат много реки – Искър, Лом, Вит, Янтра, Огоста, Осъм, Русенски Лом.
Лятото в Дунавската равнина е горещо и сухо, затова са изградени напоителни системи и язовири. Зимата е студена и снеговита. Плодородните и почви позволяват отглеждането на пшеница, царевица, слънчоглед, зеленчукови градини и лозя.
Най-източната част на равнината – Добруджа е наречена "Житницата на България" заради високите добиви на пшеница.
В Дунавската равнина има запаси от нефт, природен газ, варовик, кварцови пясъци, гипс, каменна сол и огнеопорна глина. Електроенергия се произвежда в АЕЦ край Козлодуй и в ТЕЦ край градовете Русе, Плевен, Видин и Шумен.
Преходна област
Преходна област
Преходната област е най-обширната област в България. Тя се простира от Стара планина на север до Рило-Родопската област на юг и от западната ни граница до Черно море на изток.
Преходната област има разнообразна природа. От север на юг и югоизток в нея се редуват Задбалканските полета, Витоша, Средна гора, Горнотракийската низина и Странджа планина. Тук са три от най-големите градове в България – София, Пловдив и Стара Загора.
Старопланинска област
Старопланинска област
Старопланинската област, наричана „гръбнакът” на България, обхваща Предбалкана и Стара планина. Простира се по средата на България. Разположена е на юг от Дунавската равнина и на север от Преходната област. На запад стига до границата ни със Сърбия, а на изток – до Черно море.
Предбалканът заема северната, по-ниска част от областта. Състои се от възвишения, ниски планини, полета и речни долини. Стара планина заема южната, по-висока част на областта. Най- висок връх е Ботев - 2376 м.
Природните богатства се използват за производство на различни продукти и привличат много туристи.
Рило-Родопска област
Рило-Родопска област
Рило-Родопската област е разположена на юг от Преходната област. На запад тя се простира до границата ни със Северна Македония, а на юг до границата ни с Гърция. В нея се намират най-високите планини - Рила и Пирин, с най-високи върхове Мусала /2925 м/, Вихрен /2914 м/ и най-обширната планина Родопи - с най-висок връх Голям Перелик /2191 м/.
Основното богатство на областта са горите, водите и подземните богатства. Красивата природа привлича хиляди туристи.
Горнотракийска низина
Горнотракийска низина
Тя е най-голямата низина в България. Дължина от запад на изток - 160 – 180 км., ширина – 40-50 км., площ - 6030 кв. км .
Плодородните и земи се напояват от водите на река Марица и нейните притоци. В Горнотракийската низина се отглеждат топлолюбиви растения – ориз, памук, ранни зеленчуци, фъстъци.
Преобладава сухолюбива горска растителност – драка, черен габър, нискорасъл дъб и полски бряст.
Отглеждат се бели и червени сортове грозде. Лозовите масиви са разположени на хълмисти терени. Най-разпространени сортове са: Мерло, Каберне совиньон, Мавруд.
До находищата на въглища, в низината са изградени ТЕЦ.
В Горнотракийската низина се намират градовете Пловдив и Стара Загора.
Софийско поле
Софийско поле
Софийското поле е най-голямата от Задбалканските котловини.В него е разположена нашата столица София, извисява се планината Витоша.
През територията му протичат реките Искър, Владайска, Перловска, Бистришка, Боянска, Суходолска и др.
Отглеждат се зърнени култури – пшеница, овес, ечемик, ръж, царевица и слънчоглед, както и зеленчукови и овощни култури – домати, краставици, картофи, фасул, захарно цвекло, ябълки, круши, череши, сливи, дюли и др.
В Софийското поле има добив на железни руди, лигнитни въглища, ломен камък, варовик и глини. Богато е на минерални извори.
Селища – София, Сливница, Костинброд, Божурище, Банкя, Нови Искър, Елин Пелин, Бухово.
Карловско поле
Карловско поле
Разположено е между планините Златишко-Тетевенска, Троянска и Равнец / дялове от Ст. планина / на север и Средна гора на юг.
В Карловското поле се отглеждат основно маслодайна роза, фъстъци, мента, орехи, бадеми, технически култури и др.
В котловината са разположени 4 града – Карлово, Сопот, Клисура и Баня и 23 села.
Казанлъшко поле
Казанлъшко поле
Казанлъшката котловина е втората по големина Задбалканска котловина след Софийската. Разположена е почти в централна България.
Казанлъшкото поле е наречено Розовата долина на България, защото в него се отглежда ароматната маслодайна роза, която е пренесена в България от Дамаск, Сирия през 17 век. Наричат я "царица на розите". От нея се извлича розово масло. Освен етерично-маслени култури / маслодайна роза, лавандула, мента и др./, тук се отглеждат лозя, череши, праскови, кайсии, орехи.
Казанлъшкото поле е богато на горещи минерални извори – Павел баня, Овощник, Ягода.
Селища – Казанлък, Павел баня, Мъглиж, Шипка, Николаево, Крън.
Сливенско поле
Сливенско поле
То е част от Розовата долина. Природният парк ,,Сините камъни“ е обособена зона.
Основен воден ресурс е река Тунджа, най-големия приток на река Марица.
Богато е на подземни и минерални извори.
В плодородното Сливенско поле се отглеждат зърнени храни, технически култури, лозя, овощни градини. То носи славата си на Долината на прасковите в България.
Релеф
Планините представляват територии с височина над 600 м, като условно представляват редуване на върхове и долини. Те се характеризират с по-разнообразен релеф, растителен и животински свят, в сравнение с равнинните територии.
30% от площта на България са заети от планински територии.
Родопи
Родопи
Родопите е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Най-високият връх на Родопите е Голям Перелик (2191 м).
Планината се поделя условно на Западни и Източни Родопи. На територията на Родопите са изградени едни от най-големите язовири в страната – Доспат, Кърджали, Студен кладенец и др. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения.
Западни Родопи обхващат по-високата част на планината. Те имат среднопланински облик със силно разчленена, гъста и дълбоко вкопана речна мрежа. Климатът е планински. По-големите реки, който извират и протичат през Западните Родопи са: Чепинска, Въча и Чепеларска. Характерната растителност се характеризира с иглолистни дървесни видове, а в по-високите има храсти и ливади.
Източни Родопи са около три пъти по ниски от Западните и се характеризират с нископланински и хълмист облик. Билните части на планината са по-слабо разкъсани и имат заравнен облик. Климатът е с преобладаващо средиземноморско влияние. По-големите реки, който протичат през Източните Родопи са: Арда, Харманлийска, Върбица и Крумовица. Типичната растителност в по-ниските части има средиземноморски характер.
Стара планина
Стара планина
Стара планина се простира на изток от Белоградчишкия проход до нос Емине на Черно море на изток. По-голямата ѝ част се намира на територията на България, разположена по дължината на страната, като условно я разделя на Северна и Южна България.
Най-високата ѝ точка е връх Ботев (2375,9 м).
Стара планина граничи на север с Предбалкана, а на юг – с подбалканските котловини.
Климатът е умереноконтинентален, с изключение на най-източните части, които са подложени на преходноконтинентално влияние.
От Стара планина извират редица наши големи реки като Лом, Огоста, Малки Искър, Вит, Осъм, Видима, Росица, Янтра, Стряма, Тунджа, Луда Камчия и др.
На нейна територия са обособени много природни паркове, защитени местности и един национален парк. В нея са изградени 81 хижи.
Рила
Рила
Рила е най-високата планина в България и на Балканския полуостров. Намира се в югозападната част на страната, и по-точно в северозападния край на Рило-Родопския масив.
Най-високият връх на планината – Мусала, със своите 2925,4 м е и най-високият в цяла Източна Европа.
Рила има типичен планински климат.
От планината извират едни от най-големите и пълноводни български реки – Искър, Марица и Места. В Рила има над 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.).
В планината има многообразие на растителни видове – около 2000 и разнообразни представители на животинския свят. В планината се намират пет резервата – Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър, Скакавица и Риломанастирска гора.
Витоша
Витоша
Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е част от Средногорието.
Черни връх (2290 м) е най-високата точка на планината.
Климатът на планината е типичен планински.
Във Витоша има голям брой малки водни източници, а единствената голяма река, извираща от планината, е р. Струма.
Най-големи участъци от планината обхващат кафявите горски почви, планинско-ливадните, торфените и торфенисто-блатните. Горите заемат над 50% от цялата територия на планината, пасищата – 25%, а останалите площи са заети от скални масиви и каменни сипеи.
Флората и фауната на територията на Витоша са разнообразни. На територията на планината се намира Природен парк „Витоша“.
Странджа
Странджа
Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция. На север се простира до Бургаската низина, на североизток и изток до Черно море, на югозапад до Източнотракийската равнина.
Странджа е ниска планина. Релефът ѝ се характеризира с разлати ридове, ограничени от дълбоко всечени между тях речни долини.
Климатът на Странджа е преходно-средиземноморски със силно черноморско влияние.
От планината водят началото си множество реки, по-големи от които са: Резовска, Велека, Ропотамо, вливащи се в Черноморската отточна област, и Ергене, принадлежаща към водосбора на Егейско море.
На територията на планината се намира Природен парк „Странджа“, който представлява най-голямата защитена територия в България.
Пирин
Пирин
Пирин е планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връх Вихрен (2914,3 м).
Климатът в Пирин се отличава с голямо разнообразие, следствие от големите разлики в надморската височина, ориентация на склоновете и пресечен релеф. В по-ниските части и в долините на Струма и Места има силно средиземноморско влияние.
Пирин е много водна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места. В Пирин има 186 езера, които са с ледников произход, най-голямото от които е Попово езеро.
Пирин е извънредно богат на растения и животни. В Пирин са разположени национален парк „Пирин“, както и резерватите: „Баюви дупки-Джинджирица“ и „Юлен“. В планината се намира най-старото иглолистно дърво – Байкушевата мура (от вида черна мура).
Сакар
Сакар
Тя е куполообразна планина в югоизточната част на България. Най–висок в.Вишеград (856м.)
Осоговска планина
Осоговска планина
Тя се намира в западната част на България. Най–високата точка е в. Руен (2251м.), който се намира точно между границите на двете държави и е един от стоте национални исторически обекти на България.
Средна гора
Средна гора
Тя е средно висока планина в централната част на България успоредно на Старопланинската верига. Най–високата и точка е в. Голям Богдан (1603м).
Води
Водите са важно богатство, без което животът на хората е невъзможен.
Реката е естествен воден поток, най-често сладководен, който протича в естествено речно корито. Възможно е някои реки с времето да пресъхнат, а други да променят посоката си.
Началото на дадена река може да е езеро, извор или сливането на по-малки реки, а краят ѝ – друга река, езеро, море или океан.
Езерата са големи естествени или изкуствени водоеми, затворени отвсякъде от брегове. Високопланинските езера са се образували поради заледяване на Рила и Пирин по време на ледниковия период.
Най-известни са Седемте рилски езера. Те са най-атрактивни за посещение през лятото и са едни от най-забележителните природни обекти на Балканския полуостров.
Язовирът е изкуствено езеро. То се образува, когато хората преградят със здрава стена пътя на река. Водата в язовирите се използва за водоснабдяване, напояване, риболов и за производство на електроенергия.
Язовир Искър е най-големият в България. Риболовът е основната причина за посещение на това приказно място. Обитателите на язовир Искър са сом, щука, пъстърва, костур, кефал, каракуда, уклей, скобар и толстолоб.
Река Дунав
Река Дунав
Дунав е единствената плавателна река в България. Води началото си от планината Шварцвалд в Германия и протича на територията на 10 държави.
Чрез широко устие се влива в Черно море.
Река Марица
Река Марица
Най- пълноводната река в България е Марица. Тя също извира от Рила - от красивите Маричини езера.
Преминава през три държави- България, Гърция и Турция. След като пресече южната граница се влива в Бяло /Егейско/ море.
Река Тунжда
Река Тунжда
Тунджа извира от централната част на Стара планина. Това я нарежда на второ място по дължина на реките в България след река Искър.
Тя е най-големият приток на река Марица. Влива се в нея на територията на Турция при град Одрин.
Река Искър
Река Искър
Най-дългата изцяло българска река е Искър. Тя извира от Рила планина и тече на север. Влива се в река Дунав.
Река Искър преминава през величествения Искърски пролом, който е най- дългият в България - 84 км.
Река Струма
Река Струма
Струма е най-голямата река в западна България. Свързва страната ни със съседна Гърция. Нарежда се на пето място по дължина на реките в България.
Струма води началото си от планината Витоша. Реката тече в посока юг. Влива се в Бяло море. Водите и са подходящи за рафтинг.
Река Осъм
Река Осъм
Река Осъм се образува от сливането на реките Бели Осъм и Черни Осъм.
Тя е четвъртата по големина река в страната и преминава през общините Троян, Ловеч и Летница и Област Плевен - общини Левски и Никопол. Влива се в река Дунав.
Река Янтра
Река Янтра
Река Янтра извира от Стара планина, преминава през Северна България и се влива в Дунав.
По течението на Янтра се намират градовете Габрово, Велико Търново, Горна Оряховица, Полски Тръмбеш и Бяла.
Река Арда
Река Арда
Река Арда е най-голямата родопска река.
Извира от Родопите и се влива в река Марица извън територията на страната.
Река Места
Река Места
Река Места извира от Рила планина и се образува от сливането на Рилските реки Черна и Бяла Места.
Река Камчия
Река Камчия
Камчия е река в Североизточна България. Извира от Стара планина Устието на река Камчия е една от най-красивите гледки по българското Черноморие.
Реката пресича Стара планина, преминава през уникална лонгозна гориста местност и се влива в Черно море. Над 40 вида красиви дървета и много видове храсти има в гората, растат папрати, тръстика и жълти водни лилии.
Язовир Искър
Язовир Искър
Обем: 673 млн. м3
„Искър“ е най-големият по обем и втори по площ язовир в България. Разположен е на река Искър в област София. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производство на електроенергия.
Дължината на язовира е 10,9 км, ширината - 3,38 км, дълбочината е 75 м и общата залята площ е 30 км2.
Язовир Кърджали
Язовир Кърджали
Обем: 539 млн. м3
Язовир „Кърджали“ е язовир в България, един от трите големи язовира, заедно със язовир „Студен кладенец“ и „Ивайловград“, които акумулират водите на река Арда и нейните притоци.
Основното му предназначение е добив на електроенергия както и за нуждите на промишлеността в град Кърджали, така и за напояване. Дължината на язовира е 20 км, ширината – 1,3 км, а общата залята площ е 16,4 км2.
Язовир Огоста
Язовир Огоста
Обем: 506 млн. м3
„Огоста“ е язовир в Северозападна България, четвъртият по площ и втори по обем изкуствен водоем в страната. Събира водите на реките Огоста, Бързия и Златица, и се намира на 600 метра югозападно от крайните квартали на Монтана.
Дължината на язовира е 6,26 км, ширината – 2,6 км, а общата залята площ е 23,6 км2.
Язовир Студен кладенец
Язовир Студен кладенец
Обем: 489 млн. м3
„Студен кладенец“ е язовир, разположен по средното течение на река Арда, на югоизток от град Кърджали, на границата между общините Кърджали и Крумовград. Главното предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и напояване и производство на електроенергия чрез ВЕЦ. Освен за това езерото на язовир „Студен кладенец“ се използва за рибовъдство и водни спортове.
Дължината на язовира е 29 км, ширината – 1,5 км, а общата залята площ е 27,8 км2.
Язовир Доспат
Язовир Доспат
Обем: 449 млн. м3
Доспат е язовир на река Доспат в Западните Родопи. Разположен на 1200 м надм. височина и е сред най-големите по площ и обем в България. Водноелектрическа каскада Доспат – Въча е най-големият хидроенергиен комплекс в България.
Към момента на построяването си язовир Доспат е вторият по големина язовир в страната. Дължината на язовира е 19 км, ширината – 3 км, а общата залята площ е 18,3 км2.
Варненско езеро
Варненско езеро
Варненското езеро, е най-дълбокото езеро по българското черноморско крайбрежие. Има продълговата форма.
То получава водните си маси главно от Девненските извори и някои подводни извори в западната си част.
При високи води някои от тях носят голямо количество кварцов пясък, като по този начин на много места са се образували плажни ивици.
Бургаско езеро
Бургаско езеро
Бургаското езеро е най-голямото естествено езеро в страната.
Интересен факт е, че то е соленоводно, понеже е свързано с морето чрез канал. В него има, соленолюбиви видове риби. Тук могат да се видят около 260 вида птици. Може да се наблюдават на едно място колонии на гнездещи нощни чапли, а през зимата - корморани, пеликани, гъски и др.
Седемте рилски езера
Седемте рилски езера
Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България.
Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 м н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади.
Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джерман (ляв приток на Струма).
Езера в Пирин
Езера в Пирин
Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера. На брой 186, те имат ледников произход и затова са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината - много студени.
Най-голямото и най-дълбоко езеро в Пирин е Поповото езеро.
Пирин е на първо място само по най-високо езеро - Горното Полежанско. Други известни езера тук са Тевното, Тодорините езера, Дъговидното и др.
Езеро Сребърна
Езеро Сребърна
Сребърна е сладководно езеро в България, разположено край река Дунав. То е най-голямото крайречно езеро в страната, защитен природен обект от национално и международно значение.
В езерото гнездят 221 вида птици, 19 от които са вписани в Червената книга на България. Животинският свят в резервата е много разнообразен. Срещат се 39 вида бозайници, 21 вида влечуги и земноводни и над 10 вида риби. Техни представители са видове щука, каракуда, червеноперка, видра, езерен рак, обикновена костенурка и воден плъх.
Защитени територии
Защитени територии в България са националните паркове, природните паркове,резерватите и защитените местности.
Националените паркове са територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.
Природните паркове представляват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.
Резерватът е защитена територия, където различни видове от флората и фауната могат да бъдат защитени и предпазени от изчезване. В резерватите се отглеждат много животни и растения, които са записани в червената книга.
Природата в България е претърпяла големи промени. За да се опази тя, част от нея е под специална закрила. Първите стъпки за нейното опазване били направени преди около 90 години. Тогава е обявен първият резерват в България – Силкосия в Странджа планина. Широколистните гори от дъб и източен бук се обитават от диви котки, белки, костенурки, кълвачи, авлиги. Във влажните места растат защитените видове лавровишня и странджанска зеленика.
За да се опази природата в защитените територии, всеки турист трябва да спазва определени правила. Да не замърсява с отпадъци горите и водите. Да не къса цветя и да не унищожава скални образувания. Да пали огън само на определените за това места. Да се движи само по маркираните пътеки.
В България има 950 защитени територи. Имената им са събрани в Червената книга на България. Цветът и е сигнал към всички нас, че видовете в нея са в опасност.
Национален парк Централен Балкан
Национален парк Централен Балкан
Централен Балкан е един от трите национални парка в Република България. Той е разположен в Средна Стара планина. Надморската височина варира между 500 и 2376 м като най-ниската точка е разположена близо до гр. Карлово, а най-високата е връх Ботев – най-високият връх в Стара планина.
На територията на Националния парк са обявени 9 резервата, които покриват обща площ от над 20 000 хектара. Тези резервати са „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Северен Джендем“, „Пеещи скали“, „Соколна“, „Джендема“ и „Стара река“.
Природен парк Българка
Природен парк Българка
Паркът е разположен по северните склонове на Стара планина и заема територии в централния и източния дял на Стара планина. Площта на природния парк е 21 772 ха и е обявен за такъв през 2002 г. Територията включва изворите на река Янтра и основните притоци в горната й част. Горският фонд на територията на парка е 80,2% от общата му площ. В него основно място заема бука (около 60%). В границите на парка се намират пет защитени местности: „Студен кладенец“, „Соколски манастир“, „Мъхченица-Йововци“, „Столища“ и „Естествено тисово находище в местността Извора“.
Природен парк „Българка“ се намират редица културно-исторически забележителности: Шипченският проход, Паметникът на свободата – на връх „Св. Никола“ (Шипка, Столетов), Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“, АИР Боженци, Соколски манастир, Дряновски манастир.
Природен парк Витоша
Природен парк Витоша
Природен парк Витоша е първият парк на Балканския полуостров и е създаден през 1934 г. Заедно със самия парк са създадени и двата резервата в парка – Бистришко бранище и Торфено бранище.
В парка се намира и Боянският водопад, който е най-високият на територията на планината, както и „Самоковището“, водопад на река Бистрица, обявен за природна забележителност. В южната част на парка до с. Боснек може да се посети и природната забележителност „Духлата“, опазваща едноименната най-дълга пещера в България.
Национален парк Рила
Национален парк Рила
Национален парк „Рила“ е най-големият от трите национални парка на територията на България. Тези територии са обявени за национален парк на 24 февруари 1992 г. Паркът обхваща територия с площ над 81 000 хектарa в централните и най-високи части на планина Рила.
Паркът се простира между 800 и 2925 m надморска височина и на неговата територия са разположени 120 естествени езера, повечето с ледников произход.
Национален парк Пирин
Национален парк Пирин
Национален парк „Пирин“ обхваща по-голямата част от планината Пирин, разположена в Югозападна България. Национален парк „Пирин“ е един от трите национални парка в Република България. Другите два са Рила и Централен Балкан.
Голямото разнообразие в релефно отношение е причина за изключителното разнообразие на растителния свят. Парк Пирин е една от най-интересните в ботаническо отношение местности в България.
Природен парк Врачански Балкан
Природен парк Врачански Балкан
Намира се във Врачанската планина (част от Западна Стара планина) и включва по-голямата част от Врачанската планина (заедно с Лакатнишките и Черепишките скали в Искърското дефиле), разположена между Предбалкана и основната старопланинска верига. Обявен е за природен парк през 1989 г., а площта която заема е 30 129,9 ха на територия между 237 и 1482 м.
На територията на парка се намира един резерват „Врачански карст“ и четири защитени местности – „Боров камък“, „Веждата“, „Връх Вола“ и „Лакатнишки скали“.
Природен парк Странджа
Природен парк Странджа
ПП „Странджа“ обхваща централна Странджа планина с излаз към Черно море. Площта му е 116100 ха. „Странджа“ е най-голямата защитена природна територия в България, създадена за да опазва уникалните екосистеми и биоразнообразие, както и за съхраняване на самобитните странджански фолклор, култура и историческо наследство. Нейната територия е над 1% от територията на страната. През 1933 г. именно тук е обявен първият резерват в България – „Силкосия“.
Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. В парка се срещат 54 вида бозайници и 261 вида птици. Над ПП „Странджа“ преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Виа Понтика. Защитените територии със самостоятелен статут, в парка са 32 на брой. Най-известните от тях са „Устие на река Велека“, „Докузак“, „Силистар“ и др.
Природен парк Златни пясъци
Природен парк Златни пясъци
ПП „Златни пясъци“ е разположен северно от гр. Варна. Той е най-малкият по площ природен парк в България (1320,7 ха). Релефът е хълмист с изразен свлачищен характер. Растителността на парка включва около 500 вида висши растения, като общият брой на редките, застрашените и защитените видове е 21. Културните екосистеми са резултат от човешката дейност, като тези на иглолистните гори са значително повече от тези на широколистните. Най-ефектни са лонгозните гори с множество лиани.
Животинският свят е представен от сухоземни, земноводни, влечуги и бозайници, характерни за Средна и Северна Европа. От птиците постоянни обитатели на парка са около 50 вида, а останалите са прелетни. Над ПП „Златни пясъци“ преминава един от двата миграционни пътя в Европа – Виа Понтика. В границите на парка се намира и защитената местност „Аладжа манастир“.
Природен парк Шуменско плато
Природен парк Шуменско плато
ПП „Шуменско плато“ се намира в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, област Шумен. Площта му е 3895,8 ха. На територията на парка попада най-високата точка в Дунавската равнина – вр. Търнов дял (502 м). Растителният свят е представен от 550 вида висши растения. От тях 18 вида са включени в Червената книга на България, а над 100 вида са лекарствени. Почти 90% от територията на парка е заета от екосистемите на дърветата и храстите. Тревните екосистеми имат подчертано второстепенно значение като на места заедно със скалните групировки съставляват характерен ландшафтен елемент.
Животинският свят е съставен главно от европейски, европосибирски и други северни видове. Птиците са най-широко застъпената група в парка. В основите на паметника „Създатели на българската държава“ през летните месеци се наблюдават колонии от скална лястовица.
Природен парк Сините камъни
Природен парк Сините камъни
ПП „Сините камъни“ е част от Сливенската планина, която е част от Старопланинската верига. Територията на природния парк има площ от 11380,3 ха. На територията на Природен парк „Сините камъни“ са установени 1027 висши растителни видове и 30 подвида. Горите покриват голяма част от територията на парка „Сините камъни“. Широколистните гори покриват значително по-големи територии от иглолистните. С широколистни гори са покрити близо 90% от цялата територия на парка.
В парка се срещат животни от субконтинентален и субсредиземноморски тип. Повечето животни, които се срещат тук са характерни по-скоро за Горнотрокийската низина, отколкото за Стара планина и Предбалкана. Птиците представляват около 70% от всички животински видове, които се срещат на неговата територия. Най-популярната местност тук е „Карандила“, в която се намират най-интересните места в парка.
Природен парк Персина
Природен парк Персина
ПП „Персина“: Обявен е за природен парк през 2000 г. Той е с площ 21 762,2 ха по цялата дължина на Свищовско-Беленската низина, включително част от ограждащия стръмен дунавски бряг при Никопол и Свищов и всички български дунавски острови в тази част от река Дунав. Островите, влизащи в състава на парка, се разделят на две островни групи - Никополска островна група и Комплекс Беленски острови. Тук се намира най - големият български дунавски остров - Персин, дал името на природния парк.
Уникалността и голямата значимост на Комплекс Беленски острови е причината, поради която е обявен за най - голямото по площ Рамсарско място в България. На територията на парка им три резервата „Персински блата“, „Китка“ и „Милка“
Природен парк Русенски Лом
Природен парк Русенски Лом
ПП „Русенски Лом“ е разположен на около 20 км южно от гр. Русе. Паркът е с площ от 3260 ха. За територията са характерни пещерите и други карстови образувания. Най-разпространени са широколистните гори, а иглолистните видове са слабо представени. Растителността на природния парк се определя като лесостепна. Това означава, че тя е преходна между горските райони, характерни за Западна и Югозападна Европа и териториите със степна растителност, които са характерни за Източна Европа и централните части на Азия.
Животинският свят е много разнообразен. Районът на Ломовете е обявен за важно място за пеперудите в България. В рамките на парка се намира единственият действащ в България скален манастир край село Басарбово - „Св. Димитър Басарбовски“.
Природен парк Беласица
Природен парк Беласица
ПП „Беласица“: Природен парк „Беласица“ е най-новият природен парк в България обявен през 2007г. Той се намира в най-югозападната част на България и обхваща северните склонове на планината Беласица. Територията на парка граничи на запад с Република Северна Македония, а на юг - с Република Гърция. Общата му площ е 11 732,4 ха. Паркът се простира между 310 и 2029 м.
По-високи върхове са Радомир (2029 м.н.в.), Конгура (1951 м.н.в.), Лозен (1920 м.н.в.), Тумба (1880 м.н.в.). На територията на парка има един резерват „Конгура“ и две защитени местности – „Бабите“ и „Топлище“.
Природен парк Рилски манастир
Природен парк Рилски манастир
ПП „Рилски манастир“: Заема площ от 25253,2 ха, и е един от най-големите природни паркове в България . Територията му е обявена за защитена през 1992 г. в границите на Национален парк Рила, а като отделна защитена територия паркът е обособен през 2000 г. Той обхваща средно и високопланинските части на западния дял на Рила планина. Природния парк обхваща територии разположени от 750 м, до 2700 метра надморска височина, като най-високата точка е вр. Рилец с 2713 м н.в. На територията на Природния парк се намира един резерват - Риломанастирска гора, който заема 3 665 ха - 14% от територията му.
В парка се намира едноименният Рилски манастир, включен в Списъка на ЮНЕСКО на паметниците на културата от световно значение през 1983 г.
Резерватът „Сребърна“
Резерватът „Сребърна“
Резерватът „Сребърна“ също е признат за световно природно наследство. В него се намира езерото Сребърна. То е разположено недалече от дунавския бряг до гр.Силистра. В езерото гнездят редки птици – къдроглави пеликани, малки корморани, бели чапли и др.
Резерват „Стенето“
Резерват „Стенето“
Във вековните букови гори на резервата „Стенето“ в Средна Стара планина живеят кафяви мечки, а по непристъпните му скали гнездят орли.
Резерват „Червената стена“
Резерват „Червената стена“
Резерватът „Червената стена“ е най-големият в Родопите. Простира се по течението на река Чепеларска.Най-голямото богатство в него са редките растителни видове. Там растат родопският силивряк, родопското лале и една от най-красивите български орхидеи – венерината пантофка.
Централен Рилски резерват
Централен Рилски резерват
Най–големият резерват в България е „Централният Рилски резерват“. Прохладните иглолистни гори от бяла мура и смърч дават подслон на много животни – мечки, вълци, диви кози, усойници.